Ролева игра

Планиране на учебната единица - Стъпка 3
Ролевата игра

Обща информация за методите на ролевата игра:

Ролевата игра - комплексен метод за пресъздаване на обществената действителност

Ролевата игра е метод, при който разглеждането на теми от реалния живот се извършва по забавен начин. Чрез самостоятелно изиграване на ролите, както и приемането на различни гледни точки, за участващите актьори стават ясни не само скритите причини и мотиви, но същевременно им се показват и алтернативи за действие. Този метод може да се прилага в най-различни сфери на дейност, за да могат съпричастно , респ. дори и с предвиждане, да се обработят засягащи групата теми (aктуални ситуации/проблеми/конфликти от ежедневието).

Целта на този метод е,

• Отношение и поведение за изясняване
• Да се посочат отправни точки за изменения
• Да се научат участниците да възприемат и наблюдават себе си и своята социална среда
• Да се даде възможност на участниците да представят и анализират конфликти чрез съпреживяване на ситуацията
• Да изживеят съзнателно собствения начин на поведение и да изпробват нови начини

В обобщение си струва да се подчертае, че ролевата игра представлява добър педагогически метод, за да се развие в участниците чувство за разграничаване на собствената идентичност. Чрез взаимодействие с останалите участници се изостря не само собственото възприятие, но се обхващат и социални компетентности, което отново ви позволява да си намерите собствената роля/позиция в груповите структури и да се разграничите от другите участници в групата.

Варианти на ролевата игра:

1. спонтанна ролева игра
   • Игрова ситуация от непосредствената практическа сфера на младежите (напр. случай на кибертормоз в училище/в спортния клуб/ в приятелски кръг)
   • Не е необходима по-голяма подготовка, тъй като разиграната ситуация е позната на участниците от ежедневието; достатъчно е кратко съгласуване:
     • Норматив за един рамков кадър
     • Протичането на играта и конфигурацията на ролите е гъвкаво
     • Внимание: спонтанно не означава произволно действие/акт, а бързо изпълнение на идеята за играта
   • Продължителност на играта:около 10 минути
2. инициирана ролева игра
   • Следващите за разиграване ситуации не са взети от директния практически/ежедневен свят на децата/младежите
   • Вие подхващате възможни бъдещи жизнени ситуации
   • Необходимост от обработка чрез експерт (предварителна подготовка и дообработка):
     • Информационен материал за игрови кадър,
     • Ролеви карти с указания за характерите
     • Добре структурирано преговаряне чрез ръководство на играта
   • Подходящ е за тематични области, които достигат до много лично ниво и са силно обременени с конфликти

Ръководството на играта трябва:

• Сами с желание да използват метода на ролевата игра (не особеното харесване на играта се отразява също и на младежите)
• Добра подготовка за ролева игра (при планирането вземете предвид жизнената среда на участващите)
• Даване на точни критерии за игра и за наблюдение
• Погрижете се за безпрепятствено протичане на играта (без празни приказки, без обиди)
• Съблюдаване с индивидуалните нужди и груповата динамика
• Следете ситуацията
• Посредничество (напр. при несъгласия между участниците)
• Оказване на помощ при нужда (напр. подкрепа чрез помощни въпроси в критични ситуации на играта, но и като актьор, когато някой от участниците се нуждае от помощ)
• Следете за времето, както и за продължителността на играта, твърде дълги сцени намаляват концентрацията

За успешното внедряване на метода би трябвало да се следват някои дидактически правила:

• Участващите имат добри предварителни знания по темата на играта.
• Достатъчна информация за ролята, която ще играят.
• Без принуда за поемане на ролята:Участващите решават сами, дали искат да играят.
• Достатъчно време за фазите на подготовка и изпълнение (без припиране).
• Ясно назоваване на групата за наблюдение и нейните задачи (Кой влиза в нея и на какво трябва да обърнат внимание?).
• Да не се действа пред публика, ако групата не е готова за това.
• Играта не бива да се състои на сцена или нещо подобно, освен ако групата не желае това изрично. При това съществува опасност нещата да се превърнат в забавен театрален спектакъл, респ. участващите да се почувстват наблюдавани и/ или режисирани (играещите и наблюдаващите да са на едно равнище).

Провеждане

1. Фаза на подгряване

Най-вече при работа с младежи педагогическият персонал винаги се изправя пред предизвикателството, да създаде възможно най-уважителна среда в групата, както и отношения на сътрудничество между участващите актьори. Фазата на юношеството често се характеризира с психо-социални изменения като: „Всичко е толкова смущаващо“, „чувство на срам пред групата“ или „аз съм най-силният самец“. Затова е важно педагогът да се погрижи между участващите да има откровен диалог, както и колегиално отношение. Взаимното бламиране, присмехът или обидите тук нямат място. Никой член на групата не би трябвало да се страхува, че ще бъде оставен на произвола на съдбата.

Преди истинската ролева игра да бъде подготвена и финално изпълнена, би могло да е от голяма полза, атмосферата в групата да бъде разведрена с едно или няколко от изброените тук упражнения за подгряване/ отпускане (виж допълнителната страница: „Упражнения за фазата на подгряването.“).

Ако става въпрос за група, която вече има опит, която вече е изпълнила много ролеви игри и участниците вече много добре се познават, респ. вече царят колегиални отношения, фазата на подгряване може да е съвсем кратка или напълно да отпадне.

При група, в която участващите се познават само бегло или изобщо никак, е препоръчително преди упражненията за подгряване да се стартира с една игра на запознаване, с която да се навлезе в процеса.

2. Подготвителна фаза

След като членовете на групата са се отпуснали и сближили, започва подготовката на ролевата игра. За целта групата се въвежда в ситуацията, която трябва да се разиграе, чрез казус. Това може да стане например чрез прочитане на глас пред всички на казуса или чрез изчитане на ум самостоятелно, или пък ако е възможно, чрез представяне на видео (виж Депо идеи).

След като групата се е запознала със случая, се препоръчва един първи кратък обмен на мисли по актуалното съдържание, за да могат да се задават въпроси или да се проведат малки дискусии. След това има възможност групата да се раздели на по-малки групички, с идеята, след 10 -минутно сработване да представят/ изиграят предварителна кратка последователност от сцени по описания случай. По този начин може да се осъществи първи контакт с контекста, замесените лица, както и техните мисли и чувства. Ако времевият интервал не допуска това или пък за състава на групата това няма да донесе някаква полза, след представянето и обсъждането на случая може да се премине директно към подготовката за ролевата игра. За целта е необходимо ръководителят на играта да дефинира точно какво трябва да бъде изиграно на базата на информацията. Предоставяме ви два варианта с променливо използваеми материали. Но имате свободен избор и сами да оформите ролевите карти или да ги разработите заедно с участниците.

Играта може да започва.

3. Игрова фаза

Ръководителят на играта въвежда групата в играта, като ясно и отчетливо поканва всички на съдебното заседание/конференция (трябва да се назове точното място и време).

Пример: „Сърдечно ви поздравявам с добре дошли на съдебното заседание на районния съд Берлин в днешния понеделник следобед. Днес ще се гледа делото … .“

След това препоръчваме отделните актьори, но също така и групата наблюдатели /публика, да бъдат въведени във фазата на игра. Това може да стане с ръкостискане и поименно поздравяване (вкл. функцията). Като алтернатива може да се поставя ръка на рамото на представяния актьор.

Възможен старт в отделните роли може да изглежда например така: „Поздравяваме нашия председател на съдебния състав господин …/госпожа … и техните заседатели господин…/госпожа… . Също така присъства …

Актьорите започват играта. Ръководителят не се намесва в играта, освен ако групата в критични ситуации не се нуждае от подкрепа чрез полезни въпроси, но също така и като актьор, когато някой от участващите има нужда от помощ. Ръководителят също така трябва да следи продължителността на играта. Щом забележи, че сцената е изчерпана, играта трябва да завърши или пък да се премине към нова сцена.

4. Фаза на разпускане

“Сърдечна благодарност за вашето актьорско изпълнение и добре дошли обратно, скъпи …/скъпа…(всички да се назоват поименно).“