Насоки за разговор

Казус Позинг

Правят ли те снимките в социалните мрежи по-предпочитан и известен?

Aнa, 14 години, се е влюбила и приятелят ù (15) прекратява тази любов. Aнa е неутешима. Остават само любовните мъки. Приятелките ù я утешават, изслушват я (в най-добрия случай) и са до нея в болезненото придобиване на опит. Ето че бившият приятел се появява и пише: „Много ми липсваш, тялото ти, нашия секс. Можеш ли да се снимаш гола и да ми изпратиш снимката?

Искам отново да излизам с теб.“ Aнa изпраща снимката. За съжаление бившият ù приятел не е мислил това сериозно и в следващата минута снимката попада в смартфоните на всички приятели.

Предистория

Aнa, 14 години, се е влюбила и приятелят ù (15) прекратява тази любов. Aнa е неутешима. Остават само любовните мъки.

Приятелките ù я утешават, изслушват я (в най-добрия случай) и са до нея в болезненото придобиване на опит. Ето че бившият приятел се появява и пише: „Много ми липсваш, тялото ти, нашия секс. Можеш ли да се снимаш гола и да ми изпратиш снимката? Искам отново да излизам с теб.“ Aнa изпраща снимката. За съжаление бившият ù приятел не е мислил това сериозно и в следващата минута снимката попада в смартфоните на всички приятели.

1. Установяване на контакт

Анна посещава един младежки клуб много пъти през седмицата.

Социален педагог::

„Здрасти Aнa, изглеждаш така мрачна, има ли нещо?“

Анна:

„Нее, само скучая.“

Социален педагог::

"Скучаеш?"

Анна:

"Да"

Социален педагог::

"Да изиграем една игра?"

Анна:

„Нe, хич не ме интересува.“

Друго момиче влиза през вратата и Ана се стресва. Тя не иска да я виждат и се обръща.

Социалната педагожка схваща ситуацията, отново се обръща към Ана, слага ръка на рамото ù и казва: „Светът там отвън е доста гаден, нали?“

Анна започва да плаче.

Социалната педагожка я утешава и започва да разказва.

2. Фаза на изясняване

Aнa разказва какво се е случило от своя гледна точка.

Социален педагог::

„Разбирам, срамуваш се, защото сега и други ученици виждат снимките ти. Бясна си на твоя бивш, че е направил нещо толкова подло. И ти се чувстваш изолирана. Така ли е?“

Анна:

„Дa. И не знам с кого трябва да говоря за това. Не ми се иска да се обърна към родителите ми. Толкова се срамувам. И на училище вече не мога да ида.“

Aна заплаква... Социалната педагожка я оставя да се наплаче.

Социален педагог::

"Приятелят ти е нарушил закона със собствената ти снимка. Това е наказуемо деяние и освен това причинява болка. Не мога да променя това, което се е случило, но мога да ти помогна да решиш как можеш да продължиш. Искаш ли?“

Анна:

"Да"

3. фокус

Социален педагог::

"Какво трябваше да се случи, за да ходиш отново на училище?"

Анна:

"Не знам. Страхувам се, че всички ще ми се смеят и се срамувам."

Социален педагог::

"Това мога добре да разбера. Имаш ли любима приказка?"

Анна:

"Да."

Социален педагог::

"Тя как се казва."

Анна:

„Спящата красавица.“

Социален педагог::

„Коя роля от Спящата красавица би искала най-вече да поемеш?"

Анна:

„Розовият плет, зад който спи Спящата красавица. Защото там Спящата красавица е на сигурно място.“

Социален педагог::

„Плетът или Спящата красавица в безопасност?“

Анна:

„Спящата красавица в безопасност."

Социален педагог::

„Спящата красавица е напуснала безопасността, когато в точния момент на точното място е дошъл принцът. Аз наистина не съм принц, но в точния момент и на точното място. Може ли да ида в училището и да разговарям с твоите съученици?“

Анна:

"А аз?"

Социален педагог::

"Утре ти ще останеш вкъщи при твоите родители."

Анна:

"О, боже, при моите родители?"

Социален педагог::

"Да, защо не?"

Анна:

"Защото...много се срамувам."

Социален педагог::

„От какво се страхуваш?“

Анна:

"Че ще задават неудобни въпроси."

Социален педагог::

"Можем да помолим твоите родители, да не правят това през следващите 2 седмици. Какво мислиш?"

Анна:

"Те няма да го направят."

Социален педагог::

„Можеш ли да виждаш в бъдещето? Тогава ми покажи дарбата си, и аз искам да мога това.“

Анна:

„Нe, но аз знам това.“

Социален педагог::

„Откъде. Пробвала ли си го вече?“

Анна:

"Не."

Социален педагог::

„Ами тогава нека да опитаме! Ще те придружа и ще те подкрепям. Ще се обадя на родителите ти и ще ги помоля да останеш тук, докато те придружа до вкъщи. Като стигнем там, ще помолим да се споразумеем да не ти задават неудобни въпроси през следващите 14 дни. Утре можеш да останеш вкъщи при едно условие.“

Анна:

"Кое?"

Социален педагог::

"Моля, утре не отговаряй на нито едно съобщение, независимо кой го е изпратил."

Анна:

"Ок."

Приказките предлагат до 95 процента положителни решения със следното послание: можем да се справим с живота и при усложнени условия, както и при попадане в конфликти. Няма значение, дали някой е богат или красив. Имат значение добрината, развитието и потенциалът на всеки един човек.

Любимите приказки често са "ключът" за собствената биография и с това и окуражители – за деца и младежи.

В случая на Ана е нужна много смелост да излезеш навън със срама. Затова се фокусирахме върху приказката като окуражител. Освен това в този диалог става ясно, че често са нужни повече източници на помощ.

В по-нататъшния ход на процеса

Die SozPäd hat noch am selben Abend die Polizei informiert und die Beschwerdezentrale schriftlich um Mithilfe gebeten.

На следващия ден заедно с училищния социален работник, учителя и учениците се проведе класна конференция по следните методи и със следните резултати:

• Методи: ролева игра, групова работа, индивидуални разговори с приятели
• Резултати:
  • Всички ученици в присъствието на учителя изтриват снимката от смартфоните.
  • Всички ученици разработиха заедно идеи, да посрещнат Ана открито и с уважение.
  • Беше разработен правилник за поведение помежду им.

След еднодневно прекъсване на училище, Ана беше посрещната разбиращо от класа. Трябваше да минат още 5-7 дни, за да се възстанови нормалността в училищния живот. Родителите се придържаха към споразумението, да не поставят неудобни въпроси и дадоха на Ана необходимата семейна подкрепа.

След дни Ана разказа на родителите си по същество за нейните преживявания.

Казус Груминг

Знаеш ли в действителност кой е онлайн?

„Лили ,14 години, има много свободомислещ профил във фейсбук. В мрежата среща Филип (уж на 16 години), който се държи по бащински приятелски начин, а всъщност се казва Ханс-Петер (35 години). Той я изслушва и тя все повече му се доверява. Той ù прави комплименти, тя най-после получава внимание и се чувства защитена. „Филип“ моли Лили за снимка. Размяната на съобщения и снимки става все по-интимна и исканията стават все повече. Междувременно Лили е дала своите лични данни и Филип иска да я посети, защото целта му е сексуален акт.

Предистория

„Лили ,14 години, има много свободомислещ профил във фейсбук. В мрежата среща Филип (уж на 16 години), който се държи по бащински приятелски начин, а всъщност се казва Ханс-Петер (35 години). Той я изслушва и тя все повече му се доверява. Той ù прави комплименти, тя най-после получава внимание и се чувства защитена. „Филип“ моли Лили за снимка. Размяната на съобщения и снимки става все по-интимна и исканията стават все повече. Междувременно Лили е дала своите лични данни и Филип иска да я посети.

Уговарят се да се срещнат в дома на Лили, неочаквано Лили е посетена от приятелка и така тя не е сама, когато „Филип“ позвънява. Той веднага си тръгва, защото целта му е била сексуален акт (с Лили) и непосредствено след това ругае Лили в чата и я притиска за друга среща.

Лили не е очаквала такъв бурен изблик и мръснишки начин на изразяване и е страшно разочарована. Тя няма нужда от допълнителен стрес с приятеля, който до сега я е разбирал толкова добре и с когото е обсъждала толкова интимни неща. Освен това той изглежда много по- различно, доста по-възрастен, отколкото се е описвал в мрежата. Лили е напълно объркана, но не иска да говори с родителите си, които в момента и без това не я разбират. Тя вече не смее и да се прибира сама към къщи. Когато натискът от страна на Филип става твърде силен, тя започва да прекарва повече време в младежкия център, отколкото в училище. Това е забелязано от един от възпитателите и той повежда разговор с нея.

1. Установяване на контакт

Консултант:

"Здравей Лили, добре, че идваш при нас толкова често. Харесва ли ти?

Лили:

„Да, ами,…“

Консултант:

„Днес няма още почти никого, би ли искала да се поразходим?“

Лили:

"Мммх, не знам,..."

Консултант:

"Какво искаш да правиш?"

Лили:

„Не знам, всичко е пълна гадост,…“

Консултант:

"Наистина всичко?"

Лили:

"Да, на никого не можеш да се довериш,..."

Консултант:

„Да, понякога сме съвсем разочаровани. Понякога точно от онези, от които най-малко сме очаквали. Познато ли ти е това, когато просто вече не знаеш какво да направиш?“

Лили:

„Да, точно така, никой не ме разбира, всички ме използват и ти също нищо не знаеш.“

Консултант:

"Правилно. Аз не знам всичко, но ако се нуждаеш от мнение или някой да те изслуша - това го мога."

Лили:

"Така си и мислех! На теб също не мога да се доверя!"

Консултант:

„OK, но ти ме познаваш. Виждаш ме тук да разговарям и с други. Някога да си ме чувала да клюкаря?“

Лили:

"Не"

Консултант:

„Е, би ли ми дала шанс? Можем заедно да опитаме. Щом ти стане неприятно, можеш по всяко време да спреш.“

Лили се позамисля и започва колебливо, малко по малко, да описва ситуацията, в която се намира.

2. Фаза на изясняване

Лили:

„Толкова съм тъпа, в къщи съм постоянно в стрес и после намирам някого, с когото мога да разговарям, …“

Консултант:

„Да, но това не значи че си тъпа. Какво бе толкова хубаво в разговорите с него?“

Лили:

„Беше толкова сладък и пишеше така мило. Той единствен ме разбираше и аз му разказах толкова много за себе си, и изпратих снимки! Никога не бих повярвала, че ме лъже. Сега ме преследва, знае къде живея и аз вече се страхувам да се прибирам. Освен това е стар.“

Консултант:

"Добре, разбирам те, той не само нарани твоите чувства, но те и заплашва?"

Лили:

„Точно така, и приятелката ми непрекъснато ме пита кой е бил този, какво да ù кажа? Ще ми се изсмее. А пък аз вече ù разказах какъв мил приятел имам, за когото наистина знача нещо. Не като онези глупави пиленца, моят не е толкова тъп и детински.“

Консултант:

„Мислиш, че ще изглеждаш глупава пред приятелките си?“

Лили:

„Със сигурност! Ти как си мислиш. И аз самата доста показах.“

Консултант:

…

Лили:

…

Фазата на изясняване може да е продължителна различно.

Лили си уговаря следваща среща и иска да разбере какво може да направи. Тя не може да се справи със своя проблем сама.

Кратък поглед към 2. разговор (основен акцент върху фокусирането):

…

Лили:

„Мислиш ли, че всичко това някога ще се оправи?“

Консултант:

„Какво трябва да стане по-добре Лили?“

Лили:

Ами, мъжът да ме остави на мира най-после, да мога да разговарям с родителите ми, всички да не ме смятат повече за пълен идиот.“

Консултант:

"Какво биха направили твоите родители, когато научат за мъжа?"

Лили:

„Те биха побеснели!“ И веднага ще ми вземат мобилния и ще ми забранят интернета!“

Във фазата на фокусирането може да бъде решаващо на младежа да се даде време за отговорите. Задействат се мисловни процеси и младите хора развиват полезни за тях пътища за намиране на решения. В първия момент се вербализира какви реакции те очакват от съответните хора. Когато треньорът в този примерен случай изчака малко и даде време на младежа, може да стане така, че да последват още разсъждения.

Лили:

„Ами, може и да ме питат за кого става въпрос и дали ми се е случило нещо,…“

Консултант:

„Значи е възможно и те да се тревожат за теб?“

Лили:

"Може би ще направят театър или ще позвънят на полицията. Толкова ми е неудобно!"

По-долу се изброяват примерни въпроси, които биха могли да бъдат поставени във фазата на фокусирането:

• Какво би станало, ако дадеш показания срещу мъжа?
• Какво би се случило, ако разкажеш на приятелките си и приятелите си какво ти се е случило?
• Вярваш ли, че на приятелките ти вече се е случило нещо подобно?
• Какво би могла да направиш, за да не ти се случи повече това?
• Ако не трябваше сама да водиш разговора, има ли някого, когото би искала да вземеш със себе си?“
• Ако трябваше сама да избираш, кой би бил той?

Решаващо в тази фаза е да се остави Лили да разбере, че това не е безобиден инцидент, за който тя има вина. Това е наказуемо деяние – в случая е много важно подаване на оплакване в полицията! Това, от което Лили се нуждае, е подкрепа и защита в дома на родителите, сред приятелите и в училище.