Насоки за разговор

Как изглежда това на практика?

Не всеки потърпевш търси съвет, въпреки това се насочва към някоя младежка организация, с цел контакт.

За да бъдат идентифицирани тези деца и младежи, е нужна информираност по отношение начините на поведение.

За следното:

• след използване на интернет: тъжен, агресивен, отнесен
• уплашено оставяне на смартфона, когато се приближат възрастни
• уединени, без ангажименти, напр. в младежкия клуб
• тихи и по-скоро уединени
• подтиснати
• противят се да ходят на училище
• трудности при ученето
• значително понижаване на училищните оценки
• симптоматика (главоболие и болки в стомаха)
• без желание за досега харесвани хобита

Когато тези отклонения бъдат разпознати, трябва да се търси изпълнен с доверие разговор с младежа. Възможни подканващи изрази са:

• “Тревожа се за теб, изглеждаш толкова тъжен, има ли нещо?“
• „Виждаш ми се така отдръпнат, така ли е?“

Ако потърпевшите търсят разговор, значи са в беда. Те се чувстват изоставени, обезкуражени, страхуват се и имат нужда от закрила. Съветникът го очаква един процес на изслушване, изясняване, окуражаване и насочване към вземане на собствени решения. Преди разговора се определят точни времеви граници. Чрез това времево ограничаване съветникът е принуден да се организира индивидуално в съответствие със задачата си. Процесът протича на 4 етапа:

1. Установяване на контакт
2. Фаза на изясняване
3. Фокусиране
4. Сбогуване

1. Осъществяване на контакт (Представяне, Изграждане на контакт и доверие = създаване на сигурна среда)

Ако още не сте познат като социален педагог, тогава първия контакт се изгражда с ритуал на поздравяване "Здравей, моето име е.... Често потърпевшите започват с въпрос: "Мога ли да Ви попитам нещо?"

Възможен отговор би могъл да бъде: „С удоволствие, разполагам с 20 минути да ти обърна внимание, можем да говорим откровено, длъжен съм да пазя поверителност.“

В тази фаза на осъществяване на контакт е важно грижливо да се изградят отношения на доверие и всеки да има чувството, че е разбиран и приеман. Тук вече започва изграждането на положителни взаимоотношения. Добра база за протичането на комуникативния процес.

2. Фаза на изясняване (С какво мога да помогна?)

Регистриране на конкретната ситуация:

За да може да бъде променено настоящото състояние, то трябва първо да бъде формулирано. В тази фаза при първата стъпка става въпрос за това, да се изслушва, за да може после във 2. стъпка да се разясни повода за разговора: „СоцПедаг“, разбрах: „Тероризират те, защото…“

Така ли е?

Цел на тази изяснителна фаза е децата и младежите да осъзнаят своята отговорност, да са участници в настоящата ситуация, да искат да се заемат с нея и да я променят. Целта не е да се предпишат решения. Намирането им е задача на децата и младежите.

В тази фаза става дума буквално за повода. Разказва се преживяната ситуация. Тук е важно грижливо да се изградят отношения на доверие и всеки да има чувството, че е разбиран и приеман. В повечето случаи още не е очевидно ясно, какво би трябвало по този начин да се постигне в бъдеще. Каква представа или очакване има потърпевшият? Какво е моето собствено отношение като консултант*ка към темата в случая? Мога ли да окажа позитивна подкрепа? Да препратя към други колеги? Изясняването може да продължи доста дълго. Необходима ми е допълнителна информация, като например:

• Социална среда
• Как живееш?
• Проблеми в средата
• Как се стигна дотук?
• Как биха те описали другите?

3. фокус (Проблемът се анализира)

Потърпевшите се конфронтират още веднъж със състоянието на проблема. Тази процесна работа служи за събиране на информация.

• „Ако сега през нощта дойде фея и реши проблема ти, какво ще се промени?“
• „Какво би станало ако поговориш с приятелите си за поведението им?“
• “А ако имаше право на три желания, какво би си пожелал?“
• "Кой би могъл да ти помогне?"
• „Как би се почувствал, ако проблемът изчезне?“
• "Какво се промени тогава?"

Появяват се възможности за решения. Сега започва целевата и ресурсна работа.

В крайната фаза се развиват варианти за действие. Приоритетите са различни.

4. Сбогуване / резултат, по-нататъшен ход, сбогуване

Аз обобщавам резултатите и се сбогувам винаги с една възможна стъпка за действие, която сме разработили заедно в разговора.