11 / 15
Упражнения за загряване
*необходимите материали са представени подчертани
Фаза 1: Упражнения за запознаване
a) Поздрав чрез числа
Всеки участник получава от водещия на играта едно число, което трябва да запомни. След което се пуска музика и всички се движат в помещението, докато музиката заглъхва. Водещият на играта извиква едно число и избраното лице поздравява всички с едно самостоятелно избрано движение и казва също високо името си. Групата отговаря, като подражава на движението: "Здравей ...". Това се повтаря толкова често, докато се назоват всички числа. (Препоръчителна е една изписана бележка със всички имена за зачеркване на избраното число).
b) Зип Зап
Всички участници седят в кръг (Кръг от столове). Едно лице стои в средата. То посочва един от седящите и го пита за името на мъжа/жената до него.
- Ако пита "Кой е Зип", запитаното лице трябва да назове името на левия/лявата съсед*ка
- Ако пита за "Зап", би трябвало да се назове името на десния/дясната съсед*ка.
- Ако обаче лицето в средата каже "Зип-Зап", всички участници трябва да си разменят местата (Питащият/щата може да опита също да се сдобие с едно място).
Ако запитаното лице каже фалшиво име, влиза в кръга и става питащо лице. По този начин също бързо се променят имената на съседите.
Фаза 2: Намаляване на задръжките при движение
a) Сблъсъци (Движение, Коопериране)
Всички играчи вървят насам и натам целенасочено в едно ограничено пространство. Всеки играч търси зрителен контакт с друго лице. След като двама са се фиксирали с поглед, те се приближават един към друг, застават неподвижно един до друг за кратко и много бързо търсят в тяхното полезрение един(а) нов(а) "Партньор*ка за игра."
На място на "обикновеното" неподвижно заставане един до друг, водещият на играта може да зададе други задачи:
- Ръкопляскане
- Едновременно казване на "Добър ден" (със или без ръкостискане)
- Едновременно подскачане нависоко
- Поставяне на ръцете на раменете на стоящия отсреща
- …
b) Супер Марио (Двигателна игра)
Групата се нарежда в кръг. Водещият на играта разказва вълнуващо приключение от Супер Марио и демонстрира съответни движения. Групата имитира движенията. Супер Марио е фигура от т.нар. "Скачай и бягай"-компютърна игра. Супер Марио преминава в играта през множество светове. Неговата цел е, да избягва опасностите и при това напр. да не катастрофира, да не попада в огнените топки на противника или да потъне. В определени случаи Марио получава звезда. Тогава става магия, той се сдобива със сила и хуква веднага.
Предложения за движение
- Марио тръгва → бягане
- Първите противници идват → скачане
- Противниците изплюват огнени топки → клякане и скачане настрана
- Марио става безсмъртен и получава една звезда → хукване веднага
- Станция за точки/блокове от монети → 10 пъти скачане на това място
- Преодоляване на изкопите → скачане...
c) Късо съединение (Игра за сръчност)
Играчите седят близко един до друг по турски,така, че колената им се допират. Две седящи един срещу друг лица получават всеки по една топка (напр. от вързани заедно кърпи/шалове). Те подават възможно най-бързо топките в скута на съседите си. За предпочитане топките трябва да сменят често местата си. Но те не трябва да бъдат хвърляни и не бива да прескачат никой от съседните играчи. Освен това се изисква бързина, никой не бива да задържа топката повече от две секунди. Целта е, да се предават топките толкова бързо, така че те да не попаднат едновременно в скута на един играч. Лицето, при което двете топки попаднат едновременно, при което се получава късо съединение, се оттегля. Така кръга се смалява, докато останат само двама играчи. Тогава играта свършва.
Случай: Кълбото би трябвало да не е голямо и не много малко.
d) Сядане в скута (Игра за сръчност)
Всички участници се нареждат в голям кръг. Те стоят плътно един след друг, собствената предна част на тялото е насочена към задната част на тялото на "Стоящия отпред мъж"/"жена". Кръгът би трябвало да е по възможност кръгъл и равен.
Тогава става вълнуващо: Всеки хваща талията на стоящия отпред мъж/жена. Едновременно с това всеки сяда внимателно на бедрото на "Стоящия отзад мъж" / "жена". Всеки хваща талията на стоящия отпред мъж/жена. Едновременно с това всеки сяда внимателно на бедрото на "Стоящия отзад мъж" / "жена".
e) Хващане на дръжка (Игра за сръчност)
Участниците стоят в кръг и получават поредни номера. Номер 1 стои в средата на кръга и държи изправена дръжка на метла: Изведнъж номер 1 пуска дръжката и извиква друг номер. Засегнатото лице трябва светкавично да хване дръжката на метлата, преди да падне. След това лицето, което е хванало дръжката, извиква друго лице.
Фаза 3: Намаляване на задръжките при игра
a) Познавателни упражнения
Участниците прекосяват помещението на кръст и напречно без да се докосват. При това водещият на играта дава някои инструкции (индивидуално избираеми, не всичко от това трябва да се изпълни):
- Вдишайте дълбоко и издишайте.
- Как се чувстват краката ви?
- Разклатете ръцете си.
- Обхванете раменете си.
- Отпуснете ъглите на устата си/ направете гримаси ...
Движете се като:
- арогантен самохвалко
- самомнително, злобно момиче
- страхлив, саможив човек
- весело, шумно дете
- Един стар, немощен човек
- Една балерина ...
Правете така, като че ли трябва да преминете през следните неща::
- Студена вода
- Лепило
- Сняг до коляно
- Кал и локви
- Хлъзгав лед
- Нажежени въглени
Указания/инструкции, които трябва да се практикуват от групата:
- Движете се като рибен пасаж (интуитивно търсене на общото).
- Срещнете се на едно място в помещението (без уговорка).
- Ръкопляскайте на песента "We will rock you".
- Вървете на квадрат през помещението.
- Минете през центъра на стаята.
- Поздравете се с върха на пръстите/ лакът/коляно
b) Бизнес среща
Участниците се движат свободно в помещението. Следват указания на водещия играта:
- Сега ние сме мениджъри и поздравяваме съвсем формално всеки, когото срещнем.
- Цяло щастие е, че формалната среща вече свърши. Можем да си стиснем здраво ръцете.
- Сега стигаме до една цветна поляна и берем най-красивия букет цветя (въображаемо бране на цветя).
- В тази връзка срещаме един много добър приятел/една много добра приятелка, които не сме виждали с векове и поздравяваме възторжено.
- С това настроение пристъпваме към следващото упражнение или подготовка за ролевата игра.
c) Представяне на емоционалното състояние
Двама доброволци играчи получават една тема, която те представят говоримо за 20-30 секунди, единия ридаещо (играч 1), или весело (играч 2):
- Оценката от последната работа/изпит
- Новия смартфон
- Договаряне
- Новите очила
- Ваканцията с родителите
- Подарък за рождения ден
- Много малко време
- Скука
d) имитация
Всички участници се нареждат в един ред. Първото лице от образувалата се змия носи една шапка, като по този начин то има право да задава хода на движението, в което се движи цялата змия (ритъм, стъпка, темпо). Всички съучастници*чки имитират зададеното толкова точно, колкото е възможно. Но би трябвало да се вземе предвид, заданията да са постижими. При сигнал на водещия играта (напр.чрез пляскане), шапката се предава на което и да е друго лице и новият/новата носещ*а шапката прави заданията и.т.н.
e) Понасяне на аплодисменти (обединено с игра на имена)
Групата участници застава от едната страна на помещението. Срещу нея се разполага водещият на играта и поисква от групата да го възнагради с бурни, продължителни аплодисменти, след като е съобщил името си: Здравейте, аз съм...! (Започват аплодисменти). Водещият прекъсва след известно време аплодисментите и пита за следващ доброволец. Той се представя отново и получава за това бурен, продължителен аплодисмент, докато водещият не свали от сцената "звездата" и не доведе следващия доброволец отпред. Това се случва със всеки участник, при което водещият трябва да внимава, да не принуждава насила никой от участниците, респ. да не удължава прекалено дълго това упражнение (по отношение на дължината на аплодисмента). Участниците би трябвало сами да си тръгнат, когато не могат да издържат повече аплауза.
Източници
- In Anlehnung an die Spielbeschreibungen aus der „Praxismappe. Spiele für Kinder, Jugendliche & Erwachsene“ (2005) vom Bundesjugendwerk der AWO und dem Buch „Cirkusspiele“ (2003) von Josef Hense/Heiner Köttker (Hrsg. Kölner Spielecirkus) sowie http://www.theater-in-der-schule.de/spieluebungen/Spieluebungen_fuer_Theatergruppen.pdf (2016)