Към съдържанието

Насоки за разговор

Основни предположения

Подпомагане при използването на Насоките за водене на разговор

Възможността, да говориш с потърпевшия и да изградиш съвместни решения, може да бъде подкрепена с помощта на основни предположения, респ. убеждения.

Предположенията съпровождат нашата мисъл и действие и предоставят с това смисъл, да се мисли по един специфичен начин, да се говори и да се общува с търсещите помощ. Според Walter/Peller има 12 основни предположения, които подпомагат процеса на промени (Walter, Peller, 2004, S. 27-55):

  1. Подкрепата/помощта си струва, когато е насочена в голяма степен към позитивното, към решенията и бъдещето, затова се концентрираме върху ориентирано към решение говорене и не към проблемно ориентирано. Ние се впускаме в разговора с търсещите помощ, така че те да знаят: какво да правят, какво функционира или какво ще направят.
  2. Там, където търсещият помощ е бил успешен, се намират стратегии за решение. Изключенията препращат към решения. Затова: заедно предизвиквайте изключения.
  3. Тъй като всичко и без това е объркано, промените са неизбежни. Нищо не е винаги същото.
  4. Малки промени водят до големи промени, стъпка по стъпка.
  5. Ние се кооперираме с търсещите помощ, като се залавяме с техния случай като сътрудничество. Те са потърсили доброволно помощ. При това не бива да забравяме да стоим зад тях. Това означава, че те трябва да са мотивирани.
  6. Хората имат всичко, от което се нуждаят, за да решат проблема си. Всеки човек е способен да направи това, което трябва, за да получи това, което желае; Хората са изцяло функционални.
  7. Така, както търсещите помощ интерпретират своята действителност, така те я изживяват и действат. Една промяна на същността е промяна на опита.
  8. Други интерпретации водят до друго изживяване и друго действие.
  9. Реакциите на другите обясняват моите послания. Същността се съдържа в отговора, който се получава.
  10. Търсещите помощ са експерти за своя живот, за това, какво искат да променят, определят или върху какво искат да работят.
  11. Когато търсещите помощ променят своето отношение, това засяга другите и ситуацията изобщо.
  12. Терапевтичното сътрудничество предполага една общ цел и готовността да се работи за това, да се създаде добра организация по темата, да се приемат ясни договорености, да се спазват рамковите условия.

Ако се практикува на базата на тези предположения, може от една страна да се извърши бързо взаимодействие с търсещия помощ и от друга един позитивен поглед към него. По този начин се изграждат и връзки към най-трудните потърпевши.

Back to top