Какво казва немския закон?
Макар кибертормозът сам по себе си да не води до конкретно престъпление, срещу подобни действия могат да се предприемат юридически мерки:
- Без съгласие публикувани видео или снимки нарушават правото на личен живот и правото върху собственото изображение (също и "Портретно право"). Следователно може да се предприемат мерки срещу публикацията (напр. Чрез разпореждане или временна ограничителна заповед, виж по-долу).
- Ако се разпространяват лъжи или се произнасят обиди – напр. в социалните мрежи или чрез електронна поща - също може да се постанови съдебно запрещение / налагане на възбрана. Освен това може да се подаде жалба за клевета или обида (виж по-долу).
- Който бъде обиждан или тормозен постоянно чрез електронна поща, месинджър или SMS, може при известни обстоятелства да се позове на анти-сталкинг закона.
Ако така наречените "кибер-булис", т.е. извършители или извършителки, не престанат с действията си на тормоз нито в сроковете на неофициална покана, нито на предупреждение, жертвите могат да упражняват правата си чрез граждански производства.
Съдебно запрещение/ налагане на възбрана, съдебните разпореждания, наказателно дело
Съдебното запрещение/ налагане на възбрана вследствие граждански иск е предназначено да подтикне "кибер-булис", да отговорят на изискванията, заложени в писменото предупреждение, преди решението на съда. Ако извършителят или извършителите не променят поведението си, настъпват значителни вредни последици, и тогава съдът приема жалбата, като решението е окончателно. При това може да се изиска обещетение.
Съдебните разпореждания са един вид бързи производства - предназначени за неотложни ситуации. Възможно е прилагането на съответното съдебно разпореждане само в рамките на определен период от време, след като е съобщено за това нарушение (при някои съдийства четири седмици, при други до три месеца).
Разпореждането в сравнение с гражданския иск има значителни предимства: то може да бъде изпълнено в рамките на няколко седмици и с това междувременно да приключат кибер атаките.
Най-тежките форми на кибертормоз могат да бъдат повод за наказателно дело – при известни обстоятелства паралелно на гражданските средства за защита. Те включват, например, случаите, в които жертвите са застрашени сериозно от физическо насилие. Обект на наказателното право са заплахата, принудата и изнудването.
Преди всичко могат да бъдат извършени следните престъпления:
- § 201a от Наказателния закон „Нарушаване на правото на личен живот чрез заснето изображение “
- § 185 от Наказателния закон „Обида“
- § 186 от Наказателния закон „Злословие“
- §187 от Наказателния закон „Клевета“
- § 238 от Наказателния закон „Преследване“
- § 131 от Наказателния закон „Насилие“
- § 22 от Закона за авторското право „Право върху собствена снимка“
- § 223 от Наказателния закон "Тежка телесна повреда"
- § 240 от Наказателния закон "Принуда"
- § 253 от Наказателния закон "Изнудване"
Още от оператора може да се изиска засегнатата интернет страница, за да се отстранят всички текстове, снимки и филми. Това също е изпълнимо по законов път, въпреки, че при доставчици от чужбина е много скъпо.
Други европейски правни системи също не дават конкретна правна рамка само за кибертормоза. И при тях вината/престъплението произтича, както в Германия - от други престъпления.